История

Началото на „полувисшето и висшето образование в Източните Родопи” най-често се свързва с отварянето на „турско педагогическо училище в Кърджали” през 1951 г.

Първият директор на новооткритото учебно заведение е Дуркут Разкъбов, а от учебната 1956/1957 г. е назначен нов директор – Георги Д. Кьонев.

Със специална заповед от 21 май 1960 г. министърът на образованието (Н. Папазов) нарежда от началото на учебната 1960/1961 г. да се открият „четири института за начални учители“, единият от които е в Кърджали. С Постановление № 268/19.12.1960 г. на МС въпросните институти са признати за полувисши учебни заведения.

През 1964 г., след поредна заповед на министъра на народната просвета, Институтът за начални учители се разширява с още един отдел като прераства в Институт за начални и прогимназиални учители (ИНПУ). В този Институт има и трети отдел – за подготовка на детски учители, който съществува до 1971 г. През същата година в ИНПУ е въведена задочна форма на обучение.

През целия период от съществуването на Полувисшия институт, както и след това, се работи усилено за подобряване на материалната база. През 1963 г. завършва вторият етап от строежа на сградата за нуждите на института. От 1975 г. до 1982 г. е направено разширение на учебния корпус. Построени са плувен басейн и физкултурен салон; обзаведени са кабинети и лаборатории по химия, физика, биология, музика, рисуване; оборудвани са модерни работилници по дървообработване и металообработване, просторна библиотека, студентски стол и културен клуб.

В Института за начални и прогимназиални учители се развиват и разнообразни форми на извънаудиторна дейност. Това са кръжоци, вътрешноинститутски фестивал, временни изложби с различна тематика, периодично подготвян стенвестник. Организират се срещи с работници от ОЦК, граничари, изявени учители, културни дейци и учени от региона, страната и по-рядко от чужбина. Сред оригиналните инициативи се открояват организирането на „Щанд на честността” и „Клуб на бъдещия учител”. От 1966 г. Полувисшият институт има свой вестник с емблематичното име „Младежки жар“. През 1970 г. в Кърджали се провеждат първите спортни игри за студенти от учителските институти. През 1984 г., когато за директор на институцията е назначен доц. д-р Йордан Шопов, в ИНПУ по линия на ТНТМ (Техническо и научно творчество за младежта) са създадени 17 кръжока, които предлагат обогатяване на получаваните знания – по радиотехника, биология, литература, журналистика и други. От 1986 г. до 1987 г. директор на Института е Тодор Стоянов, а през следващата една година – к.п.н. Татяна Стойкова.

Поредната структурна промяна е от 1992 г., когато Институтът за начални и прогимназиални учители в Кърджали е преобразуван в Полувисш педагогически институт (ППИ) и за директор е назначен доц. д-р Стоян Танев. Двата дотогавашни отдела (начален и прогимназиален) са закрити и на тяхно място са обособени 10 педагогически специалности, 9 от които, популярно означавани като „хибридни“. Това са: „Начална училищна педагогика“, „История и география“, „Български език и руски език“, „Български език и западен език“, „Турски език и западен език“, „Математика и физика“, „Биология и химия“, „Български език и история“.

Последната институционална трансформация е осъществена с Постановление № 90 от 23 април 1996 г. Съгласно чл. 1, Министерския съвет на Република България „преобразува Полувисшия педагогически институт „Любен Каравелов“ със седалище Кърджали във Филиал „Любен Каравелов“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Филиалът придобива статут на юридическо лице със седалище гр. Кърджали и с предмет на дейност: подготовка на учители на образователната и квалификационна степен „бакалавър“. Сградният фонд, материално-техническата база, бюджетът, щатните бройки и архивът на Полувисшия педагогически институт са прехвърлени към Филиала.  Директор на учебното заведение през периода 1996 г. – 2004 г. е доц. д-р Иван Костов.

От началото на новото хилядолетие Филиал „Любен Каравелов“ се опитва да скъса със своето изцяло педагогическо битие като повечето от старите хибридни специалности са закрити, а са открити нови специалности: „Богословие“, „Стопанско управление“, „Туризъм“, „Екология и опазване на околната среда“. Директори по това време са: проф. дин Людмил Спасов – от 2004 г. до 2012 г., доц. д-р Иван Джамбов – от 2012 г. до 2014 г. и проф. д-р Илиана Велчева – от 2014 г. до 2020 г.

Във връзка с актуалните промени в образователната сфера у нас и спецификата на региона все по отчетливо се очертава необходимостта от възстановяване на педагогическите специалности. Понастоящем основният прием се осъществява в специалностите от двете педагогически  професионални направления: 1.2. „Педагогика“ („Начална училищна педагогика и чужд език“ и „Предучилищна и начална училищна педагогика“) и 1.3. „Педагогика на обучението по …“ („Български език и английски език“, „Български език и гражданско образование“, „Български език и история“). Едновременно с това във Филиала се обучават студенти в ново, непедагогическо професионално направление 4.3. „Биологически науки“ – специалност „Биология и управление на природните ресурси“ .

Завършилите високоспециализирани кадри придобиват диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен “бакалавър” и получават нормативно постановена възможност да продължат своето обучение в различни магистърски програми.

В началото на 2021 г. Академичният съвет на ПУ „Паисий Хилендарски“ избира доц. д-р Елисавета Семерджиева за директор на Филиал „Л. Каравелов“ гр. Кърджали. Като успешни тенденции, закономерен резултат от непрекъснатите усилия, полагани от новото ръководство на Филиала през следващите три години, са редица положителни промени в развитието на кадровия състав – назначаване на нови асистенти с ОНС „доктор“ и академично израстване на голяма част от преподавателския състав. В отговор на динамичното развитие на технологиите през този период филиалното ръководство на етапи обновява материално-техническата база с модерна компютърна техника в учебните зали и оборудва СТЕМ кабинет, осигуряващи качествена интерактивна среда за съвременно дигитално обучение на студентите.

Учебното заведение има дългогодишни традиции в интеграцията с други висши училища. В духа на времето, през 60-те години се поддържат връзки с Педагогическото училище в Иркутск и Висшия педагогически институт „Херцен” в Ленинград (дн. Санкт Петербург), а от 1976 г. и с Държавния университет в град Орджоникидзе (дн. Владикавказ) в Северна Осетия.

От 2013 г. програма „Еразъм+“ започва да работи ефективно във Филиала, като до 2023 г. са осъществени студентски и преподавателски мобилности в Тракийския университет в град Одрин, република Турция. Предстои практическата реализация на преподавателски мобилности в университета на град Щип, република Северна Македония.

Следвайки заветите на своя патрон Любен Каравелов и българските просветни традиции, днес усилията на цялата академична общност са насочени към утвърждаване на Филиала като образователно, изследователско и културно-структурно звено с устойчиво и динамично развитие в състава на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

ДИРЕКТОРИТЕ:

Георги Кьонев – от 1956 г. до 1984 г.;

доц. д-р  Йордан Шопов – от 1984 г. до 1986 г.;

Тодор Стоянов – от 1986 г. до1987 г. и от 1990 г. до 1992 г.;

к.п.н. Татяна Стойкова – от 1988 г. до 1989 г.;

доц.д-р Стоян Танев – от 1992 г. до 1995 г.;

доц. д-р Иван Костов – от 1996 г. до 2004 г.;

проф. дин Людмил Спасов – от 2004 г. до 2012 г.;

доц. д-р Иван Джамбов – от 2012 г. до 2014 г.;

проф. д-р Илиана Велчева – от 2014 г. до 2021 г.;

доц. д-р Елисавета Семерджиева – от 2021 г. и в момента.